Ползи от стволовите клетки при гонартроза – как могат да помогнат при артроза на коляното?

Стволовите клетки при гонартроза са едно от активно изследваните направления в съвременната регенеративна ортопедия. Основният интерес към тях е свързан с възможността за повлияване на болката, функцията на колянната става и биологичната среда в засегнатото от остеоартроза коляно.

Гонартрозата е хронично дегенеративно заболяване, при което настъпват промени в ставния хрущял, субхондралната кост, синовиалната мембрана и останалите структури на колянната става. С напредването на заболяването пациентите могат да изпитват болка при ходене, скованост, ограничена подвижност и постепенно намаляване на физическата активност.

Традиционното лечение включва промяна на двигателния режим, упражнения, редукция на теглото при необходимост, медикаментозна терапия, физиотерапия, различни вътреставни процедури и хирургично лечение при напреднали случаи.

През последните години все по-голямо внимание се отделя на стволовите клетки при гонартроза и потенциалната им роля като част от индивидуализираното лечение.

Какво представляват стволовите клетки?

В контекста на ортопедията най-често се обсъждат мезенхимни стромални/стволови клетки (MSC) и свързани клетъчни продукти.

Те могат да бъдат получени от различни източници, като костен мозък или мастна тъкан. Методите за получаване, концентрация, обработка и приложение обаче могат значително да се различават.

Това е важно, защото терминът „терапия със стволови клетки" не означава един-единствен стандартизиран метод.

Различните клетъчни продукти не трябва автоматично да се приемат за взаимозаменяеми.

Как действат стволовите клетки при гонартроза?

В миналото основното очакване е било, че приложените клетки могат директно да се превърнат в хрущялни клетки и по този начин да възстановят увредения ставен хрущял.

Днес механизмът се разглежда много по-комплексно.

Голяма част от научния интерес е насочен към способността на тези клетки да отделят различни биологично активни сигнални молекули. Те потенциално могат да взаимодействат с локалната възпалителна и тъканна среда в ставата.

Следователно една от основните цели на този тип регенеративна терапия не е просто „да поставим нови клетки в коляното", а да се повлияят процесите, протичащи в ставата.

Основни потенциални ползи от стволовите клетки при гонартроза

1. Намаляване на болката в коляното

Една от най-важните потенциални ползи е намаляването на болката.

Болката е основният симптом, който кара пациентите с гонартроза да потърсят ортопедична помощ. Тя обикновено първоначално се появява при по-продължително ходене, спорт или изкачване на стълби.

С прогресирането на артрозата болката може да се появява при все по-малки натоварвания.

Клинични проучвания на различни MSC-базирани терапии съобщават подобрение на болковите и функционалните показатели при част от пациентите с остеоартроза на коляното.

Това не означава, че всеки пациент ще има еднакъв резултат, но именно симптоматичното подобрение е сред най-изследваните потенциални ефекти на клетъчните терапии.

2. Подобряване на функцията на колянната става

Целта на лечението на гонартрозата не е единствено пациентът да има по-малко болка.

Също толкова важно е той да може отново да извършва нормалните си ежедневни дейности.

При подходящо подбрани пациенти потенциалното намаляване на симптомите може да бъде свързано с по-лесно:

• ходене;
• изкачване и слизане по стълби;
• ставане от стол;
• извършване на физически упражнения;
• участие в ежедневни и професионални дейности.

Подобряването на функцията може да даде възможност на пациента да бъде по-активен, което е важно и за поддържането на мускулната сила около коляното.

3. Потенциално противовъзпалително действие

Гонартрозата не представлява само механично „износване" на хрущяла.

В развитието на заболяването участват множество биологични процеси, включително възпалителни механизми.

Именно тук е един от най-интересните аспекти на стволовите клетки при гонартроза.

Изследва се способността на мезенхимните стромални клетки да взаимодействат с локалната възпалителна среда чрез различни паракринни механизми и сигнални молекули.

Този потенциален имуномодулиращ ефект е една от причините клетъчните терапии да представляват толкова голям научен интерес.

4. Биологичен подход към заболяването

Голяма част от стандартните терапии при артроза са насочени основно към контрол на симптомите.

Регенеративната медицина се опитва да разгледа заболяването и от биологична гледна точка.

Целта е да се проучат методи, които могат да повлияят локалната среда в ставата и процесите, свързани с възпалението и тъканната хомеостаза.

Това е една от потенциалните ползи, които отличават клетъчните подходи от чисто симптоматичното лечение.

5. Минимално инвазивен подход

При определени клетъчни терапии крайният продукт се прилага чрез вътреставна инжекция.

В сравнение с голяма хирургична интервенция това може да представлява значително по-малко инвазивен подход.

Трябва обаче да се има предвид, че самото получаване на клетъчния материал може да включва допълнителна процедура в зависимост от използвания метод.

Следователно терминът „минимално инвазивен" трябва да се разглежда спрямо конкретната технология.

6. Възможност за лечение със собствен биологичен материал

При някои подходи клетъчният материал се получава от самия пациент.

Това се нарича автоложно приложение.

В зависимост от метода материалът може да бъде получен например от костен мозък или мастна тъкан.

След обработка полученият продукт може да бъде приложен в засегнатата колянна става.

Автоложният характер на някои терапии е една от причините пациентите да проявяват интерес към регенеративната медицина, но той не означава автоматично, че всяка процедура е безрискова или доказано ефективна.

7. Потенциал за комбиниране с цялостна програма за лечение

Една от важните ползи на регенеративния подход е възможността той да бъде част от по-широк индивидуален лечебен план.

Лечението на гонартрозата рядко трябва да се свежда само до една инжекция.

При подходящ пациент терапевтичната стратегия може да включва контрол на телесното тегло, лечебна физкултура, укрепване на мускулатурата, корекция на двигателните навици, физиотерапия и други методи.

Регенеративната терапия може да бъде разглеждана като част от комплексното лечение, а не като негов заместител.

Могат ли стволовите клетки да възстановят хрущяла?

Това вероятно е най-интересният въпрос за пациентите.

Научните изследвания разглеждат потенциалните структурни ефекти на различни клетъчни терапии върху ставата. Има обещаващи направления, но към момента не е коректно на пациент с гонартроза да се обещава, че една инжекция със стволови клетки със сигурност ще изгради отново загубения ставен хрущял.

Особено при напреднала гонартроза, при която има значително стеснение на ставната междина, костни промени и деформация, възстановяването на нормалната анатомия чрез вътреставна инжекция не е реалистично очакване.

Затова потенциалната полза от терапията трябва да се разглежда преди всичко през призмата на симптомите, функцията и качеството на живот, докато структурното възстановяване остава предмет на активни научни изследвания.

При кои пациенти потенциалът е най-голям?

Правилният подбор на пациентите е един от най-важните фактори за успеха на всяко лечение на гонартроза.

Преди да се обсъждат стволови клетки при гонартроза, ортопедът трябва да оцени:

• степента на артрозата;
• възрастта и физическата активност;
• телесното тегло;
• оста на долния крайник;
• състоянието на менискусите;
• стабилността на коляното;
• наличието на синовит;
• състоянието на субхондралната кост;
• предходните терапии;
• очакванията на пациента.

При ранна и умерена гонартроза терапевтичната логика е различна от тази при пациент с крайна степен на артроза и тежка деформация.

Кога стволовите клетки вероятно няма да бъдат достатъчни?

Нито една биологична терапия не може да реши всички механични проблеми на колянната става.

При пациент с тежка варусна или валгусна деформация например натоварването остава концентрирано в определена част на коляното.

По същия начин вътреставната терапия не може да замести механично разрушена връзка или да възстанови нормалната ос на крайника.

При напреднала гонартроза с тежки структурни промени може да бъде необходимо хирургично лечение, включително колянно ендопротезиране.

Затова биологичното лечение не трябва да забавя необходимата операция при пациент, при когото вече има ясни показания за нея.

Стволови клетки или PRP при гонартроза?

Това са две различни концепции.

PRP представлява богата на тромбоцити плазма, която се получава от кръвта на пациента. Клетъчните терапии използват други видове биологични продукти и могат да бъдат значително по-сложни.

И двата подхода се разглеждат в областта на регенеративната ортопедия, но наличните доказателства, стандартизацията, цената и регулаторният им статус могат да се различават.

Не съществува универсален отговор кое е „по-добро".

Подходящият метод зависи от конкретния пациент.

Колко време продължава ефектът?

Това също няма единен отговор.

Продължителността на подобрението зависи от използвания продукт, стадия на артрозата, механиката на коляното, възрастта, теглото и физическата активност на пациента.

Важно е да се разбере, че дори когато пациентът има значително симптоматично подобрение, основното дегенеративно заболяване не трябва автоматично да се счита за излекувано.

Какво трябва да знае пациентът преди процедурата?

Преди да се подложи на терапия, пациентът трябва да получи точна информация какъв продукт ще бъде използван.

Заключение

Стволовите клетки при гонартроза са перспективно и активно развиващо се направление в регенеративната ортопедия. Най-интересните потенциални ползи са свързани с намаляване на болката, подобряване на функцията и възможно биологично повлияване на средата в колянната става.

Терапията обаче не трябва да се разглежда като „чудодейно възстановяване на хрущяла".

Най-добрият подход започва с правилна диагноза и оценка на стадия на гонартрозата. След ортопедичен преглед и образна диагностика може да се прецени дали пациентът е подходящ кандидат за биологична терапия и как тя да бъде включена в цялостния лечебен план.